Петер Паул Рубенс
(1577-1640)
- Рубенс – снимка Уикипедия
Петер Паул Рубенс (Peter Paul Rubens) е фламандски художник, основен представител на фламандската живописна школа от бароковия период. По време на своя живот той създава повече от три хиляди произведения.
Роден е на 28 юни 1577 година в Зиген, графство Насау-Диленбург (Германия), в семейството на юриста Ян Рубенс, който е женен за Мария Пейпелинкс. След смъртта на баща му през 1589 година заедно с майка си се преместват в Антверпен, където Рубенс получава хуманитарно образование, но наред с това и добро католическо възпитание. По-късно той ще се превърне в един от водещите католически контрареформатори в живописта.
Започва да се занимава с живопис в ранна детска възраст. Четиринадесетгодишен става чирак при художника Тобиас Верхахт, а след това учи и при маниеристите Адам ван Норт и Ото ван Вен. Основно копира работите на известни художници. През 1598 година Рубенс е приет в Гилдията на свети Лука.
През 1600-1608 година Рубенс живее в Италия, където посещава Венеция, Рим, Мантова и Генуа. Изучава произведенията на Микеланджело, венецианските майстори, братята Карачи и Караваджо. След завръщането си в Антверпен става главен придворен художник при Исабела Австрийска. Още в първите си произведения той се опитва да преработи впечатленията си от италианските майстори в духа на традиционната художествена традиция. Създадените от него религиозни композиции в бароков стил са изпълнени с драматизъм, бурни движения и цветови контрасти, но в същото време в тях се наблюдава жизнено утвърждаващия реализъм, характерен за по-късното творчество на художника.
По време на обучението и работата си в Италия Рубенс има много любовни увлечения с италиански актриси, но и връзки с проститутки. Първата му сериозна любовна история е с една римска аристократка, чието име остава неизвестно. Предполага се, че нейните родители са сложили край на тяхната история, тъй като не са искали дъщеря им да се омъжи за неизвестния художник, при това чужденец. 32-годишният Рубенс се жени за първи път за красивата 18-годишна Изабела Брант, дъщеря на изтъкнатия местен гражданин и хуманист Ян Брант. От брака им се раждат три деца, а по-късно осиновяват и двете деца на брата на Рубенс, осиротели след неговата смърт Изабела, по всяка вероятност, е била модел за Рубенсовите мадони. Тя умира на 35 годишна възраст, което силно опечалява нейния съпруг. Въпреки това обаче художникът започва любовна връзка с красивата Сюзън Фурман, която е била негов модел за прочутата му картина “Сламената шапка”. Връзката им продължава една година и приключва след като Сюзън се омъжва за друг.
Две години по-късно, 53-годишният Рубенс се жени за 16-годишната сестра на Сюзън, Елена. Тя се отличавала с ослепителна красота, и той обожава да я рисува. Елена се е отличавала с цветущо здраве и великолепно тяло. Изобразена е в много произведения на художника и е прототип на това, което се нарича “рубенсова жена.” Двамата се женят четири години след смъртта на Изабела и имат пет деца, последното от които е родено почти девет месеца след смъртта на художника.
В началото на своя творчески път Рубенс изпълнява редица официални портрети в духа на старите реалистични национални традиции (“Автопортрет с Изабела Брант,” 1609), отличаваща се с простота на композицията, внимателно пресъздаване на образа и детайлите на роклята. През 1612 -1920 години художникът навлиза в своята зрялост и се насочва към темите на древността и християнската митология, третирайки ги с изключителна смелост и свобода. Картините от този период се различават с многообразието на композицията и със своята колоритност. Рубенс достига изключително майсторство в предаването на най-фините нюанси на светлината, цветовете и рефлексите. Около1615 -1920 той получава широко признание и известност.
Съществено място в работата на Рубенс заема пейзажът. Използвайки техниките на “идеалния” европейския пейзаж, той го преработва в духа на националната пейзажна школа. Неговите пейзажи са пропити с чувството за силата на природата и с поезията на селския бит, отличаващи се със смели динамична игра на светлосенките, меките цветове и като че ли са общ образ на фламандската природа.
През 1626 година, след като е загубва съпругата си, Изабела Брант, Рубенс за известно време изоставя живописта и за известно време се заема с дипломатическа дейност. Особено активна е дипломатическата дейност на Рубенс между 1627 и 1630 година, когато той посещава Англия и Испания, и наред с дипломатическата си мисия, отново се запознава с творбите на Тициан и с работата на много испански майстори. Рубенс получава на два пъти рицарско звание – първо от испанския крал Филип IV (1624) и от английския крал Чарлз I (1630). През 1630 година започва нов период в творческия живот на художника – Рубенс работи дълго време в замъка Стен в Елевайт (Брабант). През 1635 година Рубенс купува замъка Стен, известният днес Рубенскастел), разположен в Земст, между Мехелен и Брюксел, където прекарва голяма част от времето си и рисува много. С голямо поетично вдъхновение Рубенс създава многобройни портрети на втората си съпруга Елен Фурман.
Рубенс умира от подагра на 30 май 1640 година в Антверпен. Погребан е в църквата Свети Яков.